Видео

Разказвача е ебати урода

Липсваш ни бате Богданеее....Света ти памет .....🥺😢

Разказът е супер актуален. Дали ще е Стамболов или Тикво същите долни боклуци и мижитурки около тях, русофоби по келепир.

Времето разделно дойде,сганта фашистка и алчните твари олигарси и измислени капиталисти ЩЕ СИ ГО ПОЛУЧАТ скоро,много скоро.Няма по страшно нещо от гнева на народа.Все един ден последният ще прогледне.......България има НАЙ ВЕЛИКИТЕ ПОЕТИ.

Уникална поема,

mnogo dobro izpulnenie

Едно към едно с днес

Поздравления за изпълнението. Вечна памет на българските безсмъртни герои. Не се гаси туй що не гасне...

😂😂😂

Неповторим

И всеки път , когато слушам този разказ геройте в него винаги оживяват и докосват душата ми ! Благодаря Ви .

Невероятно....

Прекрасно произведение...Жалко,че бате Богдан се спомина,вече не чакам с трепет да качи поредния си спектакъл...Вечна ти памет бате Боги....

Отмахна той завесите и тихо застана пред отворений прозорец. Таинствена и чудна лятна нощ полухваше с дихание си морно и лееха над сънний мир приветно сияние рой трепетни звездици; невнятен говор водеха със тях в градината събудените ветки. Нощта бе ясна, но злокобен мрак се сбираше Бетховену в душата - и той кръз него нищо не съзре. И тихо пак отдръпна се назад, през стаята премина и замислен той седна пред отворений роял… Разсипаха се звуци бурен вихър и трепнаха прекъснати. Ръце отпусна той и смъртно бледен лик безпомощно обори на гърди. И в мрачния му ум злокобни мисли се зароиха, сепнати за миг, тъй както искри изпод пепелта на току-що разровена жарава: - За мене всичко свършено е вече! Слепецът няма слънцето да види. Във безпросветна нощ залутан, само живее той - да чувства адский ужас на туй, що е загубил безвъзвратно. Слепец! За мен залязоха навеки на слънцето лучите - с звуковете на музиката… А едни, едни те даваха живот на моя дух и светлина на гордите ми чувства. Аз доживях самичък да се видя мъртвец приживе, Другите живеят с живота на творенията мои - и само ази зарад тях съм глух. И призракът на мойта чест жестока ме неотстъпно навсъде преследва със своя злобен и ужасен смях: „Творецът на хармонията - глух!“ Душа жаднее за покой - покой във гроба - на чиито двери няма съдбата ни да хлопа, ни зове! Витаеше веч сянката на смърт над него и облъхна го със мраз. Но геният, хранител на душата, отблъсна властно удара… Бетховен чело подье и през прозореца стрелна навъсен поглед в звездни небеса. - Покоят е тъй близо!… За такъв ли покой жадней сърцето? Избавленье! В смъртта покой?! Дали не малодушье за него с своя милкав глас ми шепне?… Де гордото съзнание - че грей величие в човешката неволя?! Сляп бил си ти! И Омир бил е сляп; но в слепота от хилядите зрящи Едничък само той е виждал ясно… Не из очите погледът излиза, а на душата из Света Светих. И аз оттамо счувам дивен ек! То стон ли е на хаоса душевен? Свещен ли плач на бедното сърце? Или е трепет то на ощ незнайни, но горди мисли, зародени в мрака, що божий пръст на нов насочва път?… Не! Не! Живее всемогъщий дух - а с него аз в изкуството живея… И загубата на единий слух нелесно тъй убива идеалът, когато него Висший Слух поддържа! Аз чувствам чрез него буйний пулс на общия живот на естеството - не той ли бие в моето сърце? То не от туй ли страда тъй жестоко? В страданьето е негова живот! И само в него ази ще намеря за нови чувства нови звукове - изкуството чрез тях да обновя… Таз висота достигна, възродена в велика скръб, великата душа. В полета горд на възбленуван блян унесен, той сафърленото свое творение отново залови - и се забрави, и забрави всичко… В хармония и дивна, и надвластна се сбориха и сляха звукове, метежен рой подир метежен рой, като пожарни пламъци. От тях на беззаветност знойний дъх повея… А смъртните окови, що душата тъй гордо бе зафърлила, звънтяха болезнено, като отьек на буря, и нейде си замираха далеч… В нестройний строй на тоя химън горд диханието на покой възвишен трепереше - покой на дух възмогнат. И в своята забрава той не спази как влезе тихо в стаята един от младите му ученици; сепнат от звуковете бурни на рояла, зад него той застана… И ужасни в главата му се мисли зароиха: „Рикание на гладен лъв в пустиня в тез звукове ехти. Отде те идат? Това не е ли изблик на безумье? Или той с свойта глухота изгуби и паметта за формата и строя? Безумецът, дали не възмечтава да заглуши светът - и нов закон да тури за хармонията той?!“ А между туй, съзнанието тайно мълвеше на Бетховена в душата: „Ти на съдбата няма що да робщеш. Ти имаш свой особен дял… Ти сне от небесата пламък Прометеев да го запалиш в хорските сърца и възгорени, да ги възвисиш. И в тях сърца, един през векове, ти ще живейш безсмъртен в смъртний мир.“

Хипотетично Ботев е с Тракийски произход, а не с Прабългарски (Тюркски). Заради един Трак, който и видимо прилича на Терес българите турци да мразят е като сенилна деменция ? Тюрките не са такива брадати и космати като Баязид и Ботев.

Четерите признака в ужас ги наричах призраци

Хм то и момичетата ги хващаше тази болест😂😂😂

Hdhshshshs

Невероятен глас, прекрасно четете! Благодаря ви на 23 г съм и уча бакалавър: български и история, по специалността слушам голяма част от българската класика, която сте публикували. Много е хубаво че сте намерил и четете за всички от тези книги! Това е което трябва да правим всички българи ❤ 😊 🎉

Браво!

Добре че намерих видео за книгата.Благодаря за улеснението

Неповторим

Ех,бате Богдане благодаря,че те имаше на тоя свят светла ти памет!

Благодаря!

Благодаря за преживяването!

Приятелю физиономията ти е като на монах

Благодаря Ви

Голям смях

Намерете книгата и я прочетете ❤

Страхотна книга ❤

Много смешна книга😂

Благодаря! Чудесна работа!

Благодаря за преживяването!

Великолепно

Благодаря за прекрасния вдъхновяващ прочит!

Неповторим.

Много е интересно

"И като са лоши ще станат добри, а като са добри хората, няма да станат лоши!"

❤

благодаря много!

КОЛКО ТРУДНО Е В НАШИЯ ВЕК ДА БЪДЕШ ЧОВЕК!

да даде за стотинка честа си…

Благодаря ти много за видеото! Беше много вдъхновяващо и трогателно. Оценявам времето и усилието, което си вложил, за да го създадеш.

Иван Вазов Възпоминания от Батак(разказ от едно дете) От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак? Хе, там зад горите… много е далече, Нямам татко, майка: ази съм сирак, И треперя малко, зима дойде вече. Ти Батак не си чул, а аз съм оттам: Помня го клането и страшното време. Бяхме девет братя, а останах сам. Ако ти разкажа, страх ще те съземе. Като ги изклаха, чичо, аз видях… С топор ги сечеха, ей тъй… на дръвника; А пък ази плачех, па ме беше страх. Само бачо Пеню с голям глас извика… И издъхна бачо… А един хайдук Баба ми закла я под вехтата стряха И кръвта потече из наший капчук… А ази бях малък и мен не заклаха. Татко ми излезе из къщи тогаз С брадвата в ръцете и нещо продума… Но те бяха много: пушнаха завчас И той падна възнак, уби го куршума. А мама изскочи, откъде; не знам, И над татка фана да вика, да плаче… Но нея скълцаха с един нож голям, Затова съм, чичо, аз сега сираче. А бе много страшно там да бъдеш ти. Не знам що не щяха и мен да заколат: Но плевнята пламна и взе да пращи, И страшно мучеха кравата и волът. Тогава побягнах плачешком навън. Но после, когато страшното замина - Казаха, че в оня големи огън Изгорял и вуйчо, и дядо, и стрина. И черквата наша, чичо, изгоря, И школото пламна, и девойки двесте Станаха на въглен - някой ги запря… Та и много още дяца и невести А кака и леля, и други жени Мъчиха ги два дни, та па ги затриха. Още слушам, чичо, как пискат они! И детенца много на маждрак набиха. Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях? Само дядо Ангел оживя, сюрмаха. Той пари с котела сбираше за тях; Но поп Трендафила с гвоздеи коваха! И уж беше страшно, пък не бе ме страх, Аз треперех само, но не плачех веки. Мен и други дяца отведоха с тях И гъжви съдрани увиха на всеки. Във помашко село, не знам кое бе, Мене ме запряха нейде под земята. Аз из дупка гледах синьото небе И всеки ден плачех за мама, за тата. По-добре умирвах, но не ставах турка! Като ни пуснаха, пак в Батак живях… Подир две години посрещнахме Гурка! Тогаз лошо време и за тях наста: Клахме ги и ние, както те ни клаха; Но нашето село, чичо, запустя, И татко, и мама веки не станаха. Ти, чичо, не си чул заради Батак? А аз съм оттамо… много е далече… Два дни тук гладувам, щото съм сирак, И треперя малко: зима дойде вече. Пловдив, 1881

Благодаря!

защо книгата не започва от начало?

Всичко е чудесно.

Bсичко е чудесно.

Браво.......👋

Maturkata razcukva momcheta. Vseki koito e tuka v 1 chasa na19 uni 2024, kusmet momcheta